Technische Universität München

The Entrepreneurial University

 
 | 
 | 
 | 
 | 
 | 
 | 
 | 
 | 
 | 
 | 
 | 
 | 
 | 
 | 
 | 
 | 
 | 
 | 
 | 
Основна функция на дихателната система e да осигурява газовата обмяна между външната среда и организма като цяло, а това включва процесите, свързани с поемането на O2 и отдаването на CO2 в белите дробове. Дихателната система играе важна роля също в регулацията на алкално-киселинното равновесие при физическо натоварване и метаболитна ацидоза.

Дихателната система се състои от бели дробове, дихателни пътища, водещи към (и от) белите дробове и помпа (гръдна стена и дихателни мускули), която вентилира белите дробове. Белите дробове са разположени в гръдната кухина. Десният и левият бял дроб са разделени от сърцето и други медиастинални структури. Десният бял дроб има 3 лоба, а левият –  2 лоба. Всеки бял дроб е затворен в защитна, двуслойна серозна обвивка, наречена плевра. 

Дихателната система се дели на две функционални зони:
  1. Проводна част
    за пренос на въздуха от и към външната среда. При преминаването си през дихателните пътища вдишвания въздух се филтрира, овлажнява и затопля.
  2. Респираторна част
    Това е областта от белия дроб, където се осъществява газовата обмяна. Тя включва респираторните бронхиоли (които съдържат малки групи от алвеоли), алвеоларните дуктуси и алвеолите. Респираторната зона съдържа и преходна част.

Въздухът от околната среда навлиза и се обменя с въздуха в белите дробове чрез процеса на белодробната вентилация. Основна функция на вентилацията е да поддържа постоянни концентрации (парциални налягания) на O2 и CO2 в алвеоларния въздух. При покой, нормалната честота на дишане е 12-15 пъти в минута. Петстотин милилитра на вдишване или 6-8 L·min-1 се вдишват и издишват. След преминаването си през носната или устната кухина, фаринкса, ларинкса и трахеята, вдишваният въздух навлиза в левият и десният главен бронх, които са най-големите въздухоносни пътища на белите дробове. Тези бронхи по-нататък се делят и подразделят на редица по-малки бронхи и бронхиоли, провеждайки въздуха до алвеолите, които са основен функционален елемент на белите дробове.

Газовата обмяна се извършва в алвеолите, които са заобиколени от белодробни капиляри. Обмяната на O2 и CO2 между алвеоларния въздух и белодробните капиляри става чрез проста дифузия. Газовите молекули дифундират от алвеолите към кръвта и обратно през тънка алвеоларно-капилярна бариера, изградена от белодробен епител,  капилярен ендотел и техните базални мембрани. Общата площ на алвеоларно-капилярна бариера в двата дроба е около 70 m2.

Нивото на дифузия зависи от разликите в парциалното налягане на даден газ от двете срани на алвеоларно-капилярната бариера и от нейната площ. Доколкото парциалното налягане на O2 в алвеоларния въздух е по-високо от това във венозната кръв, навлизаща в белодробните капиляри, O2 преминава от алвеолите в кръвта. Доколкото парциалното налягане на CO2 в кръвта е по-високо от това в алвеоларния въздух, CO2 преминава от кръвта в алвеолите и се издишва навън. Така деоксигенираната (венозна) кръв, изхвърлена от дясната камера на сърцето в белодробното кръвообръщение, преминава през белодробната артерия до белодробните капиляри, където се оксигенира и се връща към лявото предсърдие на сърцето чрез белодробните вени.  В покой 250 mL O2 кислород се поемат от организма за минута и 200 mL CO2 се изхвърлят.

Respiratory system bg 1

drucken