Technische Universität München

The Entrepreneurial University

 
 | 
 | 
 | 
 | 
 | 
 | 
 | 
 | 
 | 
 | 
 | 
 | 
 | 
 | 
 | 
 | 
 | 
 | 
 | 
От функционална гледна точка, в мозъчната структура могат да бъдат разграничени три слоя, които участват в основното човешко поведение: 
  1. Най-дълбокият слой - мозъчният ствол - отговаря като цяло за автономните жизнено важни процеси като сърдечна честота, дишане, кръвно налягане, храносмилане и събуждане. Мозъчният ствол включва няколко основни структури: продълговат мозък, мост и таламус.
  2. Мозъчният ствол е заобиколен от втория слой - лимбичната система, която е отговорна за мотивациите, емоциите и паметта. Лимбичната система включва хипокампа (амониевия рог), бадемовидните тела (амигдалите) и хипоталамуса. 
  3. Третият слоя - крайният мозък, церебрум - е функционално отговорен за интеграцията на информация, координацията на движенията, аналитичното и абстрактно мислене. Основните компоненти на крайния мозък са мозъчната кора и мазолестото тяло. 
Фронталният дял, представляващ предната част на мозъка, участва в процесите на планиране, организиране, разрешаване на проблеми, избирателно внимание и формиране на личността, както и много други висши когнитивни функции, включващи поведение и емоции.  

Вегетативната (автономната) нервна система се състои от симпатиков и парасимпатиков дял. Симпатиковият дял на нервната система подготвя организма за справяне с остър стрес или при физическа активност чрез ускоряване на сърдечната честота и увеличаване силата на миокардното съкращение, засилване на кръвния приток към сърцето и активните мускули, повишаване на метаболитните процеси, кръвното налягане, нивото на газовата обмяна между белите дробове и кръвта, както и стимулиране на умствената дейност и бързината на реакциите. Парасимпатиковият дял контролира основни функции като храносмилане, уриниране, жлезна секреция и съхранение на енергията. Неговата активност, за разлика от симпатиковия дял, води до забавяне на сърдечната честота, свиване коронарните съдове и гладкомускулните клетки в белия дроб.  

Комуникацията между нервните клетки се осъществява посредством отделянето на медиатори (невротрансмитери). Медиаторите са химически съединения, които могат да предизвикат, усилят или модулират електрически сигнали, изпратени от една нервна клетка до друга. Медиаторите дифундират през синаптичната цепка и се свързват с рецептори, които до голяма степен, определят крайния ефект. Медиаторите могат да предизвикат както възбудни, така и задръжни постсинаптични потенциали. Медиаторите са химически съединения, вариращи от прости амини (допамин) и аминокиселини (гама-аминомаслена киселина, ГАМК) до полипептиди (енкефалини). Норадреналинът, допаминът, серотонинът и ГАМК участват в контрола на много емоционални и психични състояния. Повечето от психоактивните лекарства оказват въздействие като променят или техния метаболизъм или рецепторната чувствителност към тези медиатори.

Central nervous system bg 1

Central nervous system bg 2

Central nervous system bg 3

Central nervous system bg 4

drucken